Коментар на Енчо Господинов, един от знаковите български журналисти, бил

 
Коментар на Енчо Господинов, един от знаковите български публицисти, бил е и посланик. Работил е дълги години в тогавашния в. “Поглед ”. В началото на 90-те години минава на работа в Международния Червен кръст и пътува по доста горещи точки на света. От 2000 година е бил дипломат на организацията в Организация на обединените нации, в централата на Международния Червен кръст, след това като специфичен консултант на Кристалина Георгиева Кристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си обучение, когато тя беше еврокомисар.

Нищо друго ли не се случва в тази клета страна, с изключение на изнасилвания, убийства, ПТП-та и обири с щурм?

Имам нов комшия на улицата. Германец, женен за българка. Вчера ме среща и споделя:

“Не знаех, че България - съгласно вашите малките екрани - е обитаема най-вече от изнасилвачи, изкормвачи, крадци и мошеници…И бездомни кучета. ”

То бива, бива пресоляване на медийната манджа…

Преди години: тотално безмълвие на агнетата за всевъзможни заколения и други Черни вести.

Сега противоположното, в другата прекаленост.

Как да обясниш на германеца, че не всички заедно сме тотални ненормалници.

Че от време на време, дори постоянно, медийната “реалност ” е пренапомпана…

Да не се окаже някой ден, че британският престъпен и медиен воин Джак Изкормвача се е преродил някъде на Балканите, само че не безусловно в Трансилвания,около замъка на Княз Дракула. Също с остри зъби.

Лошите вести по-се продават, споделят медийните професори, с папионки или без…

Глобалната целулоидна машина в Холи-ууд стартира тази философия преди още доста десетилетия. И в този момент се чудят за какво половината американци са на транквиланти или на “други ”…

На Фройд и на почитателите му не им стигат кушетките за всички пациенти от Кливлънд до Карлуково. Глобалното село на Маршъл Маклуън,(също медиен гуру), докара до Глобално полудяване, май.

В Новия свят най-малко са решили въпроса с бездомните кучета.

Сега остават на ярко бездомните хора. И у нас, и у тях, и най-много на Мауи след огромния пожар.

Да ни пази Господ и от Пожари. Всякакви. Особено в Черно море… На морето дупка не можем да създадем, само че пожар можем…

Колкото до Германия и моя нов комшия, в “Пътни картини ” на Хайнрих Хайне, поетът с език изострен като бръснач споделя за Хайделберг, че популацията на града се състояло най-вече от студенти, професори и бездомни кучета, като броят на последните бил максимален.

200 години по-късно отново има доста студенти и професори в Хайделберг… Другите са най-вече гастарбайтери, пардон, мулти-култи посетители, някои приласкани и опитомени, на къса каишка, други по-непредсказуеми и с остри зъби.

Добре се развива светът. Особено Медийният.